Молекулярна Патология


Цели на използването на молекулярни техники


Молекулярните техники се използват за различни цели в патологията.

Използва се за диагностициране на тумори или инфекциозни заболявания и за определяне на подтипове на тумора с подходящи тестове след морфологичната оценка на компетентен патолог. Допълнителната морфология и молекулярните изследвания са станали неразделна част едно от друго при диагностиката, проследяването и лечението на пациенти с онкологично заболяване. Всъщност имената на някои тумори (мозъчни тумори и различни саркоми) са били променени чрез сравняване на молекулярни техники и морфологии и са създадени нови диагностични групи.
При наличие или липса на мутация в раковите тъкани е възможно използването на целеви терапии. Наличието или отсъствието на тези мутации се определя от тестове, прилагани при молекулярна патология. Например: EGFR, ALK, ROS1 тестове при рак на белия дроб, KRAS, NRAS, BRAF тестове при рак на дебелото черво/рак на червата, Her2 тест при рак на гърдата и рак на стомаха, BRAF тест при рак на щитовидната жлеза и рак на кожата са сред рутинните тестове на онкологията.
Въпреки че ходът на заболяването зависи много от лични причини, необходимо е да се знае възможният ход на заболяването за прилагането на подходящо лечение на пациента. Поради тази причина някои молекулярни техники се използват като ориентири от специалистите по онкология. Например: Тестовете MSI (Microsatellite Instability), показващи възможността за наследствен рак при рак на матката, които вече се прилагат рутинно при патологични изследвания.

Техники, използвани в молекулярната патология

Подобно на имунохистохимичните изследвания, използвани ежедневно в практиката на патологията, позволява откриването на протеинови структури, произтичащи от мутация. Използва се при откриване на някои мутации (като BRAF при рак на щитовидната жлеза и кожата, IDH1 при мозъчни тумори), тъй като е бърз и практичен.
Това са тестове, използващи специални анти- (допълващи се) ДНК и РНК, които се свързват с ДНК или РНК в клетките. Използват се за откриване на вируси (EBER при различни лимфоми, HPV при рак на маточната шийка), откриване на туморен фокус (албумин в черния дроб), откриване на хромозомни промени (загуба на 1p19q при мозъчни тумори, BCR-ABL сливане при някои лимфоми) и откриване на повишена генна експресия (HER2, EGFR при рак на гърдата и стомаха).
FlSH (флуоресцентна ин ситу хибридизация):
Това са ин ситу хибридизационни изследвания, използващи специални флуоресцентни комплекти и специални флуоресцентни микроскопи.
CISH (хромогенна ин ситу хибридизация): Това са изследвания, които позволяват ин ситу хибридизацията да се извършва със светлинна микроскопия.
Полимеразна верижна реакция (Polymerase Chain Reaction) е процес на репликация на ДНК или РНК в лаборатория, получена от тъкан. Ако има мутация в определен брой пъти на репликация, се образува достатъчно нова ДНК или РНК и се открива наличието на мутация (например KRAS, NRAS, BRAF тестове при рак на дебелото черво/рак на червата).
Мутациите, наблюдавани при тумори, са много разнообразни. Докато някои мутации са основният фактор за пролиферацията на тумора, други остават само увредени и не засягат поведението на тумора (биология на тумора). Тези мутации „двигатели” (driver), които засягат поведението на тумора, и мутациите „пътници” (passenger), които не засягат поведението, се различават по отношение на диагностиката, лечението и оцеляването на пациента. Следователно при молекулярна патология се използват анализи, специфични за избрани мутации (анализи на точкови мутации), които могат директно да определят поведението на тумора.
Това е анализ, който се прави чрез четене на базите в ДНК веригата една по една. По този начин се разбира с коя промяна е настъпила мутацията и съответно се прави диагноза и избор на лечение.
Всички мутации в тумора могат да бъдат открити със секвениране от ново поколение въз основа на едновременното отчитане на множество локуси на ДНК. Използва се за откриване на мутации, които не се наблюдават често при съответния тумор, но имат лекарства за лечение, особено при пациенти в напреднал стадий, които са завършили първото си лечение. Системата, която се намира в ограничен брой центрове в Турция, се използва в акредитирана по ISO 15189 Генетична лаборатория Мемориал.
Уврежданията, които причиняват промени в ДНК, се наричат ​​мутации. Мутациите се появяват в почти всяко клетъчно делене и почти всички се възстановяват. Тези мутации се натрупват, тъй като раковите клетки растат твърде бързо и механизмите за възстановяване не могат да направят адекватни корекции. Натоварването за измерване на мутацията, получено чрез съотношението на това мутирало натрупване към общото количество ДНК, наскоро започна да се използва при избора на лечение. Колкото повече мутации има в тумора (като рак на кожата/меланоми), толкова повече чужди антигени ще бъдат произведени и тези тумори ще реагират по-добре на имуномодулиращи лечения (PD1-PDL1 тестове, използвани при много видове рак, особено рак на белия дроб).